Всеки, който идва да практикува е член на общността (сангха). Дори да сме в Плъм Вилидж само за седмица, нашето присъствие и практика могат да допринесат за жизнеността и хармонията в сангхата.
В обществото голяма част от страданието произтича от чувството за разделение помежду ни. Често не чувстваме истинска връзка дори с хората от нашето близко обкръжение като нашите съседи, колеги и дори членовете на нашето семейство. Всеки човек живее сам, откъснат от подкрепата на общността. Участието ни в Сангха може да излекува тези чувства на изолация и разделение. Ние практикуваме заедно, споделяме стая, храним се заедно и заедно мием съдовете. Просто чрез участието си в ежедневните дейности с други практикуващи, ние можем да изпитаме осезаемо чувството на любов и принадлежност.
Тай често казва, че сангхата е градина, пълна с най-различни видове дървета и цветя. Когато гледаме на себе си и на другите като красиви и неповторими цветя и дървета, ние можем да се научим да се разбираме и обичаме истински. Едно цвете може да разцъфне рано на пролет, а друго може да разцъфне в края на лятото. Едно дърво може да дава много плодове, а друго може да предлага прохладна сянка. Никое растение не е повече или по-малко важно или пък равно на другите растения в градината. Всеки член на сангхата има своите неповторими таланти, които да предложи на общността. Ние всички също имаме и области, които се нуждаят от внимание. Когато успеем да оценим приноса на всеки член и видим в нашите слабости възможност за развитие, ние ще се научим да живеем заедно в хармония. Нашата практика е да успеем да видим, че ние сме цвете или дърво, но също и цялата градина, ние всички сме взаимосвързани.